СОЛАР (Дима)
224 919
3.06.2010 г., 17:56 ч.

Миниатюри 

  Поезия
569 0 6

                ***

усетих

миризмата на мислите

дочух думи

с две ръце

към гърдите ги притиснах

изписа се и се залюля

цветен образ

изправи се

ти си

 

сега те чакам

да ме погалиш

 

              ***

Мълчиш... не погален,

с пръсти стискаш

гърлото

да не чуеш себе си,

че съм ти нужна,

нужна...

Нужна като хляба

и виното,

като името,

като трите пръста,

с които се кръстим...

 

              ***

Ръждиво е,

горестно

от различните истини.

Обич да си дадем

ще можем ли?

Като скала са нозете ми -

не звъни камбана

и към теб не тръгват...

 

Последен вик

и тихо разминаване...

© Дима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??