Миниатюри
***
усетих
миризмата на мислите
дочух думи
с две ръце
към гърдите ги притиснах
изписа се и се залюля
цветен образ
изправи се
ти си
сега те чакам
да ме погалиш
***
Мълчиш... не погален,
с пръсти стискаш
гърлото
да не чуеш себе си,
че съм ти нужна,
нужна...
Нужна като хляба
и виното,
като името,
като трите пръста,
с които се кръстим...
***
Ръждиво е,
горестно
от различните истини.
Обич да си дадем
ще можем ли?
Като скала са нозете ми -
не звъни камбана
и към теб не тръгват...
Последен вик
и тихо разминаване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
