СОЛАР (Дима) СОЛАР (Дима)
2 224
Jun 3, 2010, 5:56 PM

Миниатюри

  Poetry
731 0 6

                ***

усетих

миризмата на мислите

дочух думи

с две ръце

към гърдите ги притиснах

изписа се и се залюля

цветен образ

изправи се

ти си

 

сега те чакам

да ме погалиш

 

              ***

Мълчиш... не погален,

с пръсти стискаш

гърлото

да не чуеш себе си,

че съм ти нужна,

нужна...

Нужна като хляба

и виното,

като името,

като трите пръста,

с които се кръстим...

 

              ***

Ръждиво е,

горестно

от различните истини.

Обич да си дадем

ще можем ли?

Като скала са нозете ми -

не звъни камбана

и към теб не тръгват...

 

Последен вик

и тихо разминаване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0