6.08.2006 г., 20:38  

Мираж

969 0 0

 

МИРАЖ

 

 

 

Веднъж, ей тъй, както си седях,

мираж видях и не се спрях.

По него тръгнах да го следвам.

По пътя си видях и добро, и зло.

Бях неразбраната и не разбрах.

Но разбрах, че в живота

човек е сам и не е сам,

разбран и неразбран.

А съдбата е една:

къде ще ме отведе –

интересно е сега.

И пак е нощ, и пак е ден,

и все така. И все така

Земята се върти спокойно

и води времето ни за ръка,

а в миг обърнеме ли се назад,

ще видим: струва си да го живеем

живота в блажената му красота

и с неговата сътворена диря от настоящето

за нас и за поколения след нас.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славея Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....