Aug 6, 2006, 8:38 PM  

Мираж

  Poetry
973 0 0

 

МИРАЖ

 

 

 

Веднъж, ей тъй, както си седях,

мираж видях и не се спрях.

По него тръгнах да го следвам.

По пътя си видях и добро, и зло.

Бях неразбраната и не разбрах.

Но разбрах, че в живота

човек е сам и не е сам,

разбран и неразбран.

А съдбата е една:

къде ще ме отведе –

интересно е сега.

И пак е нощ, и пак е ден,

и все така. И все така

Земята се върти спокойно

и води времето ни за ръка,

а в миг обърнеме ли се назад,

ще видим: струва си да го живеем

живота в блажената му красота

и с неговата сътворена диря от настоящето

за нас и за поколения след нас.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славея Гарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...