Мираж
Мираж
Не ме кори, тийнейджърке,
за погледи тежки,
за слова неизречени.
Не гледай с насмешка
натежалите крачки,
косите посребрени.
Звездите над тебе
били са и мои.
Нежният бриз
и мен ме е галел,
косите ми лудо
е разпилявал.
Дните ми днес
са толкоз различни…!
И само миражите,
в мен загнездени,
просветват.
А все още
за крепко рамо
бленувам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветана Спасова Всички права запазени
