7.03.2006 г., 12:11

Мираж

1.1K 0 0
Вече не плача,не викам
от болка,всичко сварши.
Но знаеш ли пак те обичам.
Вече знам,че винаги ще си до мен.
Помогни ми да не те обичам!
Погомни ми и бъди мой приятел!
Усмихни се,за да се усмихна и аз!
Смей се и бъди щастлив!
И само заради това аз ще се радвам
за теб,защото ще знам,
че поне един от нас е намерил нея-любовта.
Ти не ме обичаш и какво от това?
Нима без теб ще спра да дишам?
Не!Ще живея, за да мога да виждам
всеки ден едно лице,една усмивка
и да усетя една прегръдка на един приятел.
Макар да не си мой
ти винаги ще си наблизо.
И в чиито и прегръдки да заспиваш,
чиито и устни да целуваш,
аз винаги ще ти подам приятелска ръка,
когато тя си отиде,когато сварши любовта.
Обичам те,но ти не се тревожи,
че нараняваш моето сърце.
То винаги ще кърви,дакато чуства
и обича една неосъществима мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...