Вече не плача,не викам
от болка,всичко сварши.
Но знаеш ли пак те обичам.
Вече знам,че винаги ще си до мен.
Помогни ми да не те обичам!
Погомни ми и бъди мой приятел!
Усмихни се,за да се усмихна и аз!
Смей се и бъди щастлив!
И само заради това аз ще се радвам
за теб,защото ще знам,
че поне един от нас е намерил нея-любовта.
Ти не ме обичаш и какво от това?
Нима без теб ще спра да дишам?
Не!Ще живея, за да мога да виждам
всеки ден едно лице,една усмивка
и да усетя една прегръдка на един приятел.
Макар да не си мой
ти винаги ще си наблизо.
И в чиито и прегръдки да заспиваш,
чиито и устни да целуваш,
аз винаги ще ти подам приятелска ръка,
когато тя си отиде,когато сварши любовта.
Обичам те,но ти не се тревожи,
че нараняваш моето сърце.
То винаги ще кърви,дакато чуства
и обича една неосъществима мечта!