Морна е тишината, опъната
като тетива на лък,
струнно огъва се
и душата ми - ох, чекрък ...
Навивам като прежда
от житейското кълбо
нечия мъка и надежда -
днес да ги сплета в едно ...
... да поема тръпни длани,
да помилвам нечие лице,
парченце да чупна от зората
и го слепя в едно сърце ... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация