6.06.2016 г., 15:09 ч.  

Миротворение 

  Поезия
386 0 0
Морна е тишината, опъната
като тетива на лък,
струнно огъва се
и душата ми - ох, чекрък ...
Навивам като прежда
от житейското кълбо
нечия мъка и надежда -
днес да ги сплета в едно ...
... да поема тръпни длани,
да помилвам нечие лице,
парченце да чупна от зората
и го слепя в едно сърце ... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
: ??:??