Морна е тишината, опъната
като тетива на лък,
струнно огъва се
и душата ми - ох, чекрък ...
Навивам като прежда
от житейското кълбо
нечия мъка и надежда -
днес да ги сплета в едно ...
... да поема тръпни длани,
да помилвам нечие лице,
парченце да чупна от зората
и го слепя в едно сърце ...
Спокоен тогава ще притихна,
облечен в нова бяла риза
и струнна песен ще политне
към нещо, възкръснало наблизо ...
© Валентин Василев All rights reserved.