Миротворение

Jun 6, 2016, 3:09 PM 2016-06-06T16:51:25+03:00

Poetry

337 0 0

Морна е тишината, опъната

като тетива на лък,

струнно огъва се

и душата ми - ох, чекрък ...

Навивам като прежда

от житейското кълбо

нечия мъка и надежда -

днес да ги сплета в едно ...

... да поема тръпни длани,

да помилвам нечие лице,

парченце да чупна от зората

и го слепя в едно сърце ...

Спокоен тогава ще притихна,

облечен в нова бяла риза

и струнна песен ще политне

към нещо, възкръснало наблизо ...

Please sign in with your account so you can comment and vote.