Миротворение

Poetry

504 0 0

Морна е тишината, опъната

като тетива на лък,

струнно огъва се

и душата ми - ох, чекрък ...

Навивам като прежда

от житейското кълбо

нечия мъка и надежда -

днес да ги сплета в едно ...

... да поема тръпни длани,

да помилвам нечие лице,

парченце да чупна от зората

и го слепя в едно сърце ...

Спокоен тогава ще притихна,

облечен в нова бяла риза

и струнна песен ще политне

към нещо, възкръснало наблизо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0