Jun 6, 2016, 3:09 PM  

Миротворение 

  Poetry
383 0 0
Морна е тишината, опъната
като тетива на лък,
струнно огъва се
и душата ми - ох, чекрък ...
Навивам като прежда
от житейското кълбо
нечия мъка и надежда -
днес да ги сплета в едно ...
... да поема тръпни длани,
да помилвам нечие лице,
парченце да чупна от зората
и го слепя в едно сърце ... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??