Малка мишка из полето броди, малка мишка без права.
Тя едничко е отроче в таз, прокълната земя.
Мишчицата плахо крачи, пази тихо на властта,
С уплах грижи отминава, търси дупката си тя.
.....
И когато, най-накрая, в дупката си се навре,
Почва смела тя да става, почва силно да реве.
Но ревът ù не се чува никъде по таз земя,
В дупката ù той остава, само с мишчица една.
.......
Много страх е тя събрала, бродейки из тез земи,
Трудно с грижите се справя, цели нощи тя не спи.
Вечно дебнейки сокола, тя забравя за това,
Че сама е господарка на обширната земя.
......
Че безбройните мишленца могат да се съюзят,
Да се хвърлят на сокола, в опит да го победят,
Да отворят те широко мъничките си врати,
Та да чуят и орлите виковете... „Стига, Спри!”
© Георги Златков Всички права запазени