Малка мишка из полето броди, малка мишка без права.

Тя едничко е отроче в таз, прокълната земя.

Мишчицата плахо крачи, пази тихо на властта,

С уплах грижи отминава, търси дупката си тя.

.....

И когато, най-накрая, в дупката си се навре,

Почва смела тя да става, почва силно да реве.

Но ревът ù не се чува никъде по таз земя,

В дупката ù той остава, само с мишчица една.

.......

Много страх е тя събрала, бродейки из тез земи,

Трудно с грижите се справя, цели нощи тя не спи.

Вечно дебнейки сокола, тя забравя за това,

Че сама е господарка на обширната земя.

......

Че безбройните мишленца могат да се съюзят,

Да се хвърлят на сокола, в опит да го победят,

Да отворят те широко мъничките си врати,

Та да чуят и орлите виковете... „Стига, Спри!”