Мишешко
Разсъмването идва с тихи лапи,
да завърти поредна, сива обиколка.
Прозява се денят преди да ме захапе -
да тества струвам ли и колко.
И първото кафе протяга клони -
да се подпра на ароматния му извлек,
на размислите нощните вагони,
като писма, да пратя и към този изгрев.
Нарежда си зората (пръстчета по клавесин),
лъчите върху късата цикличност.
В спиралата на денонощния й кринолин
съм хамстерът, по колелото си затичал.
Завърта изгревът - око на котка,
минутите ми като паяжинни нишки.
И обикаля мисълта ми с дебнеща походка -
че хамстерът е, всъщност, мишка.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
