Едно мишле тропна в моето мазе
на място скришно бързо се прикри.
Очичките ме гледаха, трепкаха в искри
сърчицето го издаде, почна шумно да тупти...
Колко глупаво е туй мишле –
не можа ли мъничко поне да разбере?!
Щом живее вече в моето мазе –
спечелило е нещо, от моето сърце...
© Найден Тихомиров Всички права запазени
Поздрави!