Едно мишле тропна в моето мазе
на място скришно бързо се прикри.
Очичките ме гледаха, трепкаха в искри
сърчицето го издаде, почна шумно да тупти...
Колко глупаво е туй мишле –
не можа ли мъничко поне да разбере?!
Щом живее вече в моето мазе –
спечелило е нещо, от моето сърце...
© Найден Тихомиров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
