Мишлето шампион
МИШЛЕТО ШАМПИОН
/продължение/
Останало само Мишлето,
разнежило му се сърцето.
За старците му дожаляло,
да им помогне пожелало.
Постигнало си то мечтата:
доказало си хитрината
и силата, и ловкостта,
и волята, и смелостта.
Добро решило да направи:
от всички мишки да избави
стопаните на тази къща,
когато тръгне да се връща.
Отправило се към хамбара -
една голяма сграда стара,
събрало мишките домашни,
надумало им думи страшни:
- Ах, вие, долни готовани,
крадци сте всички, тук събрани!
Лежите си доволни, сити,
сред чуждите богатства скрити.
Не иска никой и да знае,
че чужда собственост това е,
че който чуждото краде,
не трябва просто да яде!
- А ти какъв си, кой си, що си? -
засипали го със въпроси. -
Защо са тези груби думи,
изстреляни като куршуми?
Тук имаме си главатар,
на всички мишки - господар.
Ще каже той добро какво е,
кое е чуждо или свое.
Така научени сме ние -
на тайно място да се крием,
каквото найдем, да крадем,
а после да си го ядем!
Дошъл Мишокът - главатар,
на всички мишки господар.
Народът миши път му сторил,
а той спокойно заговорил:
- Мишлето полско право казва -
законът трябва да се спазва!
Отдавна знам, преди години,
в полето имахме роднини.
Живеехме си там свободно,
там беше жилището родно.
Но дойде зима снеговита,
земята стегна - в лед покрита.
Умирахме от студ и глад,
затуй дойдохме в този склад.
Намерихме подслон, храна,
убежище и топлина.
Да! Хората не ни обичат,
злосторници ни все наричат.
В капани хващат ни, убиват,
с отрова племето затриват.
За котките да не говорим,
не можем с тях да се преборим!
- Добре го каза, главатарю,
на всички мишки господарю!
Предлагам ви: елате с мен,
полето ви е дом рожден.
Ще има там храна за всички
и песни ще ви пеят птички.
Додето е горещо лято,
на всякакви блага богато,
за зимата ще сме готови
с къщурки гиздави и нови.
Храна, в подземията скрита,
ще имат всички до насита!
Но най-голямото богатство
ще бъде новото ни братство
и слънцето, и свободата,
и радостта, и красотата.
Я вижте как живеят всички
работни мравки и пчелички!
- Красиви думи са това,
но нас не топлят ни слова.
Водач ни трябва млад и смел
за тази тъй заветна цел!
Затуй турнир ще правим днес -
турнир за доблест и за чест,
турнир за храброст, бързина,
за ловкост, ум и хитрина!
Започнал се турнирът славен
и нямало на него равен!
Ечали битки страховити!
Мишлета млади, в пот покрити,
търчали там като пантери,
победа всяко да намери.
Дори земята затрептяла,
борбата люта щом видяла.
Завършил славният турнир,
дошъл му краят най-подир
и чак в настъпилия здрач
избрали своя нов водач.
Кого, си мислите, избрали?
Кого обсипали с похвали?
Разбира се, че шампиона -
Мишлето полско, по закона!
Повело мишките Мишлето
към родното поле, където
цветя покривали земята,
очаквала ги свободата.
И славата му полетяла,
по цялото небе кънтяла.
Дошло очакваното време,
завърнало се в свойто племе.
Посрещнали го с почит, слава,
каквато на герой се дава.
Зарадвали се мама, татко,
прегърнали го нежно, сладко.
Мишлето им се поклонило,
сърдечно им благодарило
за грижите и топлината,
за любовта и добротата!
- Далече по света поскитах
и трудностите там опитах,
но волята си закалих,
затуй накрая победих!
Празнували доволни всички -
и полски, и домашни мишки.
Невиждано хоро извили,
до среднощ се веселили.
И ето, по земята цяла
пак песничката заехтяла:
"Аз Мишле съм умно, славно,
весело, добро, забавно!
Трудностите побеждавам
и така се закалявам!"
Това е станало, защото,
КОЙТО ТРУДНОСТИТЕ ПОБЕЖДАВА,
СИЛЕН, ЗДРАВ И УМЕН СТАВА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
