30.05.2010 г., 22:03 ч.

Мислех си... 

  Поезия » Любовна
1020 0 3

Мислих си, че те познавам,

че знаех всички твои болки и мечти,

не вярвах аз, че трябва да внимавам,

да се пазя от теб и твоите лъжи...

 

Ти гледаше ме с желание,

потръпвах цялата от свян,

мислех си те за видение,

за моя най-накрая сбъднат блян.

 

Очите ми палаво блестяха,

когато хванеше ме за ръка,

а устните ми никога не спяха,

подтиквани от порива на любовта.

 

Мислех си, че ме обичаш,

че ще споделиш с мене своя свят,

мислех, че на ангел ти приличаш,

а ръцете ти от всичко лошо ще ме защитят.

 

Но ти превърна се в късче лед,

груб, далечен и студен

и чаках аз злокобния момент,

когато няма да си вече с мен.

 

Мислех си те за човека,

на когото мога да се доверя,

който ще ми носи винаги утеха

и сърцето си на него ще даря.

 

Но ти замина си от мен,

всичко е било една лъжа.

Сега живея ден за ден,

запазила за тебе мисълта.

 

 

 

 

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??