Мислех си...
Мислих си, че те познавам,
че знаех всички твои болки и мечти,
не вярвах аз, че трябва да внимавам,
да се пазя от теб и твоите лъжи...
Ти гледаше ме с желание,
потръпвах цялата от свян,
мислех си те за видение,
за моя най-накрая сбъднат блян.
Очите ми палаво блестяха,
когато хванеше ме за ръка,
а устните ми никога не спяха,
подтиквани от порива на любовта.
Мислех си, че ме обичаш,
че ще споделиш с мене своя свят,
мислех, че на ангел ти приличаш,
а ръцете ти от всичко лошо ще ме защитят.
Но ти превърна се в късче лед,
груб, далечен и студен
и чаках аз злокобния момент,
когато няма да си вече с мен.
Мислех си те за човека,
на когото мога да се доверя,
който ще ми носи винаги утеха
и сърцето си на него ще даря.
Но ти замина си от мен,
всичко е било една лъжа.
Сега живея ден за ден,
запазила за тебе мисълта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Русева Всички права запазени
