Четеме чужди стихове, за друг написани

и търсим приликата с нас.

Изпиваме с надежда всяка дума,

тъй, сякаш са написани за нас!

Какво ли търсим?

Може би разбиране.

А може би очакваме все пак

от другиго в рими да разкаже

за чувствата, бушуващи в нас.

Намира всеки думите, които

написани за него сякаш в този миг,

но знаеш ли, заблуда за душата

са стихове, написани за друг.

Четейки всички коментари,

изглежда сякаш сме един човек,

но знаем, туй заблуда е приета,

тъй доброволно в тоз момент от нас.

Душа различна всеки носи,

изпълнена с чувства към света,

да полетят Вий помогнете,

на чувствата, заключени от нас.

Кажете как се чувствате,

защо родени сте на таз земя,

сърцата свои отворете

и дайте свобода на Вашата душа.

Това, което ни обединява,

е жаждата за красота, любов и сбъднати мечти,

но иначе различни сме и знаем,

по пътя на съдбата всеки трябва да върви.

Е хайде, ние да открием

защо сме тук каква е нашата съдба?

Огледай се и виж къде си,

кои са хората край теб,

защото те са нашата вселена

и нашата съдба са те!

Защото те са тез, които могат

да сътворят безкрайни чудеса за нашите дни,

но трябва с обич да погледнем

и ние в техните души!

Разбира се, те също трябва да открият

човека в нас, жадуващ  топлина,

тогава заедно ний ще открийме

защо сме тук, каква е нашата съдба…

И полетели чувствата в сърцата,

ще окрилят живота ни на таз земя.

Тогава жаждата ще е задоволена,

със смелост ще погледнем ний света.

И заедно ще сътвориме чудесата,

които чакаме за нас,

с много доброта ще стоплим

деня на другият до нас.

И ще получим знака на съдбата,

очакван толкова от нас,

че пълни с обич са сърцата,

обичаме - обичат ни и нас!

Тогава писаните стихове за други

ще претворим в ежедневието ний.

Ще сбъднем съкровените копнежи на душата,

живота ще осмислим ний!

Сравнена с нас, по-умна е съдбата,

забравяме понякога това.

Тя всячески опитва да ни каже:

- За да получиш, трябва да дадеш!...