15 июл. 2011 г., 11:42

Мисли

814 0 1

Четеме чужди стихове, за друг написани

и търсим приликата с нас.

Изпиваме с надежда всяка дума,

тъй, сякаш са написани за нас!

Какво ли търсим?

Може би разбиране.

А може би очакваме все пак

от другиго в рими да разкаже

за чувствата, бушуващи в нас.

Намира всеки думите, които

написани за него сякаш в този миг,

но знаеш ли, заблуда за душата

са стихове, написани за друг.

Четейки всички коментари,

изглежда сякаш сме един човек,

но знаем, туй заблуда е приета,

тъй доброволно в тоз момент от нас.

Душа различна всеки носи,

изпълнена с чувства към света,

да полетят Вий помогнете,

на чувствата, заключени от нас.

Кажете как се чувствате,

защо родени сте на таз земя,

сърцата свои отворете

и дайте свобода на Вашата душа.

Това, което ни обединява,

е жаждата за красота, любов и сбъднати мечти,

но иначе различни сме и знаем,

по пътя на съдбата всеки трябва да върви.

Е хайде, ние да открием

защо сме тук каква е нашата съдба?

Огледай се и виж къде си,

кои са хората край теб,

защото те са нашата вселена

и нашата съдба са те!

Защото те са тез, които могат

да сътворят безкрайни чудеса за нашите дни,

но трябва с обич да погледнем

и ние в техните души!

Разбира се, те също трябва да открият

човека в нас, жадуващ  топлина,

тогава заедно ний ще открийме

защо сме тук, каква е нашата съдба…

И полетели чувствата в сърцата,

ще окрилят живота ни на таз земя.

Тогава жаждата ще е задоволена,

със смелост ще погледнем ний света.

И заедно ще сътвориме чудесата,

които чакаме за нас,

с много доброта ще стоплим

деня на другият до нас.

И ще получим знака на съдбата,

очакван толкова от нас,

че пълни с обич са сърцата,

обичаме - обичат ни и нас!

Тогава писаните стихове за други

ще претворим в ежедневието ний.

Ще сбъднем съкровените копнежи на душата,

живота ще осмислим ний!

Сравнена с нас, по-умна е съдбата,

забравяме понякога това.

Тя всячески опитва да ни каже:

- За да получиш, трябва да дадеш!...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...