Мисли
Мисли
Налитат на ята - ту бели гълъби,
ту прилепи, засмукали въпрос,
завихрят кълбовидни мълнии
във буйния житейски алаброс ...
Неканени, нахални късни гости,
дошли да ни побъбрят, ей така -
за мъките в духовните си пости,
и смисъла от мъдра зимнина...
Изгубват се след втората си чашка
във чувства и събудени мечти,
и стрелят със двуока цветна прашка,
а камъкът на страстите свисти...
Заспиват укротени, само някога,
когато любовта с вълшебен дъх
ги улови във разцъфтели макове -
на устни, полудели с допир пръв...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
