Мисли на глас
Мисли на глас
Ти виждаш дървената лодка,
отпуснал тежките весла,
един моряк е вперил поглед,
изпива морска синева.
Той трябва вече да се връща,
изгарят сетните лъчи,
навярно иска да погледа
луната, падащи звезди.
Историята е някак друга,
романтика те теб влече,
когато те разроши бриза
и дъх усетиш на море...
Лишила някога стихия,
отнесли черните вълни
жената, де наслада носи,
другар в не леките му дни.
Морякът стар напразно дири,
изкарва лодката в зори,
как иска само да я зърне
и нещичко да сподели...
Това е, стига за моряка!
В историята, къде си ти
за себе си, какво ще кажеш,
с какво са пълни твойте дни?
И ти навярно търсиш бисер,
загубен в тъмните води,
защо наблизо не погледнеш,
не виждаш ли го как блести?
Нали годините се трупат,
оставят своята следа,
кога щастливо ще живеем?
А отговорът прост - Сега.
От колелото на живота падам
и повече съм изживял,
по-малко мисля, че остава,
но затова не ме е жал!
Представям си кресло горещо,
пред мене огън жив гори,
аз чаша вино ще изпия
за сбъднатите мои Мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савар Всички права запазени
