Savar (Савар)
39 92
16.03.2013 г., 10:49 ч.

Мисли на глас 

  Поезия
619 0 3

      Мисли на глас 


Ти виждаш дървената лодка,

отпуснал тежките весла,

един моряк е вперил поглед,

изпива морска синева.


Той трябва вече да се връща,

изгарят сетните лъчи,

навярно иска да погледа 

луната, падащи звезди.


Историята е някак друга,

романтика те теб влече,

когато те разроши бриза

и дъх усетиш на море...


Лишила някога стихия,

отнесли черните вълни

жената, де наслада носи,

другар в не леките му дни.


Морякът стар напразно дири,

изкарва лодката в зори,

как иска само да я зърне

и нещичко да сподели...


Това е, стига за моряка!

В историята, къде си ти

за себе си, какво ще кажеш,

с какво са пълни твойте дни?


И ти навярно търсиш бисер,

загубен в тъмните води,

защо наблизо не погледнеш,

не виждаш ли го как блести?


Нали годините се трупат,

оставят своята следа,

кога щастливо ще  живеем?

А отговорът прост - Сега.


От колелото на живота падам

и повече съм изживял,

по-малко мисля, че остава,

но затова не ме е жал!


Представям си кресло горещо,

пред мене огън жив гори,

аз чаша вино ще изпия

за сбъднатите мои Мечти! 

 

© Савар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??