Мисли на глас
Мисли на глас
Ти виждаш дървената лодка,
отпуснал тежките весла,
един моряк е вперил поглед,
изпива морска синева.
Той трябва вече да се връща,
изгарят сетните лъчи,
навярно иска да погледа
луната, падащи звезди.
Историята е някак друга,
романтика те теб влече,
когато те разроши бриза
и дъх усетиш на море...
Лишила някога стихия,
отнесли черните вълни
жената, де наслада носи,
другар в не леките му дни.
Морякът стар напразно дири,
изкарва лодката в зори,
как иска само да я зърне
и нещичко да сподели...
Това е, стига за моряка!
В историята, къде си ти
за себе си, какво ще кажеш,
с какво са пълни твойте дни?
И ти навярно търсиш бисер,
загубен в тъмните води,
защо наблизо не погледнеш,
не виждаш ли го как блести?
Нали годините се трупат,
оставят своята следа,
кога щастливо ще живеем?
А отговорът прост - Сега.
От колелото на живота падам
и повече съм изживял,
по-малко мисля, че остава,
но затова не ме е жал!
Представям си кресло горещо,
пред мене огън жив гори,
аз чаша вино ще изпия
за сбъднатите мои Мечти!
© Савар All rights reserved.
