Мисли насаме
Днес кой работи без пари?
Само такива будали,
които също като мен
изкарват хляба ден за ден.
Поне да беше занаят,
а то е труд, но непризнат.
Душата си във зъби нося,
по чужди къщи за хляба работя
с двайсет и девет диагнози
все с отрицателни прогнози,
охкам, пъшкам, зъби стискам -
няма не мога, няма не искам.
Но на кого да се оплача,
на чие рамо да поплача
и кой ли ще ме съжали,
порой да бърше от сълзи?
Остарях си и не поумнях,
с годините май оглупях.
Благодаря и за това,
че имам покрив и храна,
но си оставам все така,
сама да бродя по света,
да търся сродната душа,
за да не бъда все сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
