29.06.2007 г., 0:21 ч.

Мисли насаме 

  Поезия
725 0 6
 

Днес кой работи без пари?

Само такива будали,

които също като мен

изкарват хляба ден за ден.

Поне да беше занаят,

а то е труд, но непризнат.

Душата си във зъби нося,

по чужди къщи  за хляба работя  

с двайсет и девет диагнози

все с отрицателни прогнози,

охкам, пъшкам, зъби стискам -

няма не мога, няма не искам.

Но на кого да се оплача,

на чие рамо да поплача

и кой ли ще ме съжали,

порой да бърше от сълзи?

Остарях  си и не поумнях,

с годините май оглупях.

Благодаря и за това,

че имам покрив и храна,

но си оставам все така,

сама да бродя по света,

да търся сродната душа,

за да не бъда все сама.


© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??