Мисли насаме
Днес кой работи без пари?
Само такива будали,
които също като мен
изкарват хляба ден за ден.
Поне да беше занаят,
а то е труд, но непризнат.
Душата си във зъби нося,
по чужди къщи за хляба работя
с двайсет и девет диагнози
все с отрицателни прогнози,
охкам, пъшкам, зъби стискам -
няма не мога, няма не искам.
Но на кого да се оплача,
на чие рамо да поплача
и кой ли ще ме съжали,
порой да бърше от сълзи?
Остарях си и не поумнях,
с годините май оглупях.
Благодаря и за това,
че имам покрив и храна,
но си оставам все така,
сама да бродя по света,
да търся сродната душа,
за да не бъда все сама.
© Нели All rights reserved.
