15.10.2014 г., 23:05

Мисли споделени на глас

540 0 2

Родени сме по Божия -

преценка!

Така решил е той!?

И ето ...

Тайнството се случва!

Започва нашият живот.

Нарочно Господ

ни оставя!?

Сами към бъдещето -

да вървим.

Макар че знае...-

с какво ни е орисал!

  

Когато някой,

времето му свърши!?

Прибира го със обич -

и тъга...!

Дарява го с наслада

нежна и истинска любов.

Затуй родени сме

и зная...

Че всеки има си борба.

И щом я завоюва

и спечели...!?

Отива на безгрешната земя.

Затуй се радвам-

че и мене Бог,

с живот ме е дарил.

Не знам с какво

съм го заслужил !?

Но знам,

че със любов ме е дарил!

И таз любов

във мене ще запазя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Тони радвам се че ти харесват мойте стихове!За много от хората те са безинтересни.А това найстина е страшно и болно!Радвам се че сподели!До много нови стрещи!Усмивки!!!
  • Добър ден, Ачо!Радвам се, че темите, на които пишеш са сързани
    с божието присъствие в живота ти и те правят истински човек.
    Никой не знае какъв е Божия план, но важното е,че Той,Бог, го знае.От нас се иска да вървим в правия път.Днешното мое стихотворение също е посветено на Бог. Ще го прочетеш най-вероятно след обяд. Желая ти само добро и приятен ден!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...