Мисли за теб

Дали си просто копнеж, или истинска любов?

Нима наистина не знам какво да правя без теб?

Сякаш да излезеш от главата ми е невъзможно.

А и може би не искам да те пускам.

Вървя по улиците и гледам хора. Много хора.

Разминаваме се, а очите ми търсят теб.

И падат златните листа от дърветата сега.

Но не беше ли вчера, когато слънцето напичаше,

и лятото беше факт, а аз лудо влюбена?

С нетърпение чаках твое обаждане, за да чуя

гласа ти от другата страна на телефона.

Чувствата силни, ала душата ми празна.

Вятърът не гали, а щипе. Почти колкото солените сълзи.

Усмивката ми не е била истинска след тебе.

Върни се, ела. Не виждаш ли, ридаещото ми сърце.

Имам нужда от сините ти очи. Така красиви.

Какво да правя, не съм виновна, че така ме плени.

Неочаквано бързо станах твоя.

И гледката от покрива изглежда като мираж сега.

Лудост е и прекрасно е, но и тъжно е.

От твоята ръка само имам нужда аз.

Дръж ме здраво и не ме пускай. Нека вървим двамата.

Нека препускаме свободно и без страх.

Вярвай в обичта ми. Да те предам не бих могла.

Върни се. При мен. Този път остани.

Прегърни сърцето ми и успокой душата ми.

Думите не стигат, а копнежа ми по теб расте.

Времето минава, но сълзите не отмива.

Но в едно съм сигурна. Знам, че си ти.  

С.Н