Мисля си
Мисля си, какво ли щеше
ако всеки стихове четеше!
Дали светът ни щеше да е друг!?
Или всичкото щеше... да е боклук!?
Времето... времето казват лекува всичко.
Дори и хора без мечти, но надали ще ръкопляскат
тези повярвали в лъжи.
Живота е верига от безумия, мечти и страсти.
Живота в много случай горчи...
Но зная той подготвя ни да бъдем хора,
хора с истински души.
Но ние сме артисти във театър...
Лъжци повярвали в мечтите чужди,
че този свят устроен е така.
И мисля си, че трябва той да знае,
кое е истина, кое – мечта.
Мисля си, какво ли щеше...
ако всеки стихове четеше?
Бухъл, буха на боклук –
Зная веч' светът е друг.
Сива вечер, дъжд вали,
святкат огнени стрели...
Тази вечер пак сами ще мечтаем
за звезди. Тъмна нощ, очи, сълзи
кой ли моят стих ще продължи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
