Мисля си
Мисля си, какво ли щеше
ако всеки стихове четеше!
Дали светът ни щеше да е друг!?
Или всичкото щеше... да е боклук!?
Времето... времето казват лекува всичко.
Дори и хора без мечти, но надали ще ръкопляскат
тези повярвали в лъжи.
Живота е верига от безумия, мечти и страсти.
Живота в много случай горчи...
Но зная той подготвя ни да бъдем хора,
хора с истински души.
Но ние сме артисти във театър...
Лъжци повярвали в мечтите чужди,
че този свят устроен е така.
И мисля си, че трябва той да знае,
кое е истина, кое – мечта.
Мисля си, какво ли щеше...
ако всеки стихове четеше?
Бухъл, буха на боклук –
Зная веч' светът е друг.
Сива вечер, дъжд вали,
святкат огнени стрели...
Тази вечер пак сами ще мечтаем
за звезди. Тъмна нощ, очи, сълзи
кой ли моят стих ще продължи!
© Ангел All rights reserved.
