Мистерия
Сънувах сън и нещо ме тревожи –
в съня ми черна птица долетя,
в ръцете ми тя бяла роза сложи,
а после с грозен писък отлетя.
Уплаших се. Погледнах към небето,
след нея мрак се спускаше навред
и само розата искряща във ръцете ми
светлик даряваше ми нежно блед.
Прегърнах я. Поисках да се стопля,
ала внезапна болка тялото скова.
Извиках, а по нея капки топли
от моята кръв обагриха цвета.
Притиснах с длани раната в сърцето.
Болеше, ала нещо ме смути.
Погледнах розата, но там където
захвърлих я, сега стоеше ти...
Събудих се. Сърцето ми гореше,
обляна в сълзи в тъмното се взрях,
а там до мен с бял ореол блестеше
красива роза с алени петна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
