Младост
Хора, вижте –
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад!
Аз прегръщам
любимо
момиче.
А със нея
и целия
свят!
Аз подпалвам
по пътя си
всичко
със жаравата
в мойто
сърце…
Аз възторжени
стихове
сричам
и градя
с неспокойни
ръце!
Бързам!
Бързам!
Достатъчно чаках!
Много пъти,
признавам,
греших…
Над погребани
истини
плаках.
И неистини
много
простих.
Но израснах…
И няма да спирам!
Не, не могат
сега
да ме спрат!
Аз във бъдното
вече
се взирам…
Ослепели, сторете ми път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
