Младост
Прекрасен син на Афродита,
роден в просторен морски замък,
разкриващ танц на красотата
е силуетът ти изящен, гладък.
В косите заблестяло тежко злато,
очите сини като морски диамант
и с тяло с мускули и кръв излято -
вдъхновение за истински талант.
Сега към теб пристъпвам плахо -
мъжествен олимпийски бог,
в очите твои разпознах утеха -
събуждаш сила с огнен рог.
В ръцете живо блясва меч,
на чело вееш гривест шлем;
мечтите наши литват надалеч -
до един за теб готови да умрем.
Гласът ти сбра ни за последен бой -
армия от млади, светли воини,
пищи врагът в злокобен вой,
тела се валят в кървави арени.
Подобно Зевса във Тартара
ти черните пороци окова.
Възвърна наш'та гордост стара,
свободен мога да се назова.
В утро ясно Еос се издига,
Еол изпраща своите синове.
Океан от пламъци във миг изригва,
добро изпращаш в наш'те домове.
А щом Селена затанцува,
мъглите спускат тайнствени воали.
Последно Ева ти целува,
отвъд Едем бленуван сте заспали.
Сега за нас възкръснал пак
пристигаш в облаци от светлина,
срази със слово този мрак,
обрече ни душата си една.
Сияеш днес с божествен ореол
и мъдро гледаш над света.
Снага ти сега е боров ствол -
фиданка нявга, днес капят твоите листа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Тошков Всички права запазени
