Прекрасен син на Афродита,

роден в просторен морски замък,

разкриващ танц на красотата

е силуетът ти изящен, гладък.

В косите заблестяло тежко злато,

очите сини като морски диамант

и с тяло с мускули и кръв излято -

вдъхновение за истински талант.

Сега към теб пристъпвам плахо -

мъжествен олимпийски бог,

в очите твои разпознах утеха -

събуждаш сила с огнен рог.

В ръцете живо блясва меч,

на чело вееш гривест шлем;

мечтите наши литват надалеч -

до един за теб готови да умрем.

Гласът ти сбра ни за последен бой -

армия от млади, светли воини,

пищи врагът в злокобен вой,

тела се валят в кървави арени.

Подобно Зевса във Тартара

ти черните пороци окова.

Възвърна наш'та гордост стара,

свободен мога да се назова.

В утро ясно Еос се издига,

Еол изпраща своите синове.

Океан от пламъци във миг изригва,

добро изпращаш в наш'те домове.

А щом Селена затанцува,

мъглите спускат тайнствени воали.

Последно Ева ти целува,

отвъд Едем бленуван сте заспали.

Сега за нас възкръснал пак

пристигаш в облаци от светлина,

срази със слово този мрак,

обрече ни душата си една.

Сияеш днес с божествен ореол

и мъдро гледаш над света.

Снага ти сега е боров ствол -

фиданка нявга, днес капят твоите листа.