25.07.2017 г., 11:06

Мнимата вълшебница

1K 1 0

                                  Срещнах те и ми казваш че ти си вълшебница,

                                     но нали не очакваш да повярвам в това,

                                     да бъдеш такава просто имаш потребност

                                     знаеш колко излъгала си, носиш товар.

 

                                     Хей, момиче, отдавна не вярвам в приказки,

                                     за любовта казват, че е приказка тя,

                                     след дъждовните улици да вярвам не искам, не

                                     пусти и самотни през лятото и пролетта.

 

                                     В този свят откога няма, няма вълшебници

                                     ако имаше някой би я срещнал аз знам,

                                     поглед мил и красива си, не вярвам в тебе,

                                     съгрешила сама си и аз също съм сам.

 

                                     Ти, момиче, не знаеш, че си грешна магьосница,

                                     омагьосала хиляди с порочна страст,

                                     съжаляваш за всичко, ето толкова просто е,

                                     както просто е, че в теб съмнявам се аз.

 

                                     Тъй усмихващ стремежът, който с тебе дошъл е тук,

                                     ти вълшебства да правиш с усмивки и думи,

                                     от страст не от вълшебство е красив и камбанен звук,

                                     да вярваш че вълшебница си е безумие.

 

                                     В миналото ти може и да си била,

                                     но понеже хубава отдавна не си,

                                     грешна, несправедлива, а и безкрайно зла,

                                     в обичта си вълшебство ти въобще не търси.

 

                                     Ти обичаш докато омая те друг,

                                     тази роля избрала си и с нея грешиш,

                                     ти обичаш камбанен, извисяващ се звук,

                                     аз разбрах че се лъжеш, ти виновно мълчиш.        

 

                                     Не ти отива да бъдеш вълшебница,

                                     на себе си тъй също си непотребна,

                                     нищо не е причина за сълзи безутешни,

                                     тъй отива ти да си нежна и мила грешница.

 

                                     13.07.17

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....