17.01.2008 г., 23:48

Мнителност

1.1K 0 1
Остаряло стихче :)

Мнителност

Мълчание, колко стрaшно е това!
Да няма с кого да споделиш онова,
което те души, руши за миг стени,
издигнати с усилия в трудни дни!

Толкова ли е трудно да отвориш,
туй, що ражда се във теб?
Нима изкуство е да отвориш
вратата на доверието и искреността -
да е твоята вратичка към човешките сърца?

Мисли, разум, пресметливост... после думи,
изстрелваме към другите ответ,
следим какъв ще породи нашия словоред.
В сложности чепати, примки и загадки
потъваме и злобата реди
черни точки за другия, омраза,
ражда се и ни дели.

Нежна птица е душата -
плашлива, чувствена, богата на мечти,
романтична и дори, когато
по-малкото зло трябва да избираш ти.

Нежна птица е душата,
изпитва и сравнява думи и дела
и когато с грозотата изпъкнала е лъжата,
пада птицата мъртва на земята
и мнителността да възкръсне пречи им.

О, защо искреността,
с приоритет не е, а все така,
в живота случва се, зла шега
да отрязва пътя ни към другите?
Във плен съм аз, в затвор-мълчание,
освободи ме с дума, прояви себеотрицание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краси Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мн истина има в стиха ти. Всеки сам решава какъв да бъде и до колко...и кога и с кой. Мн въпросителни думички обаче има винаги...

    Всяко зло за добро!
    Дай Боже за теб най-доброто!
    Усмивки за теб, Краси!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....