Много ли искам
Съживи ме. Не оставяй да вехна,
като цвете във тъмно забравено.
Напои ме, и ми дай светлина
за дишане синьо-тинтявено.
Погледни ме. Все още съм твоята
и съм същата както преди.
Загърни ме. Да дишам усмихната
до пулсара на твойте гърди.
Ако трябва, от тук отнеси ме
до далечни и тучни земи,
дето слънцето, водата и вятъра
ще ме галят със твоите длани.
Ако трябва, и там остави ме
във оазис на мойте мечти,
може би скитник от там ще премине,
ще се грижи за моите листи.
Може би, цвете пустино ще бъда,
но ще виждам небе и звезди.
Даже в пясъци заровен да е кактуса,
сред бодилите цветът му пълзи.
Много ли искам? Малко ли дадох?
Нима изброява се пясъка с пръсти,
или звездите, с които проблясвах
във очите ти с нежните пръски...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
