13.04.2019 г., 9:26

Много сме, силни сме!

938 5 15

Маестро, искам и аз прима да стана, 

в цялата си прелест пред всички да застана,

тон за песен да давам,

солов глас меден загорски да извисявам,

 

цял хор по мен да припява

по таланта моя да се равнява,

омръзна ми все в тълпата да пея,

групово с всички под команда да зея!

 

Че ти ако можеше да пееш,

щеше ли в хора да блееш?

Марш обратно в строя,

и повече да не съм ти чул воя!

 

Всяка овца да си знае хора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...