Маестро, искам и аз прима да стана,
в цялата си прелест пред всички да застана,
тон за песен да давам,
солов глас меден загорски да извисявам,
цял хор по мен да припява
по таланта моя да се равнява,
омръзна ми все в тълпата да пея,
групово с всички под команда да зея!
Че ти ако можеше да пееш,
щеше ли в хора да блееш?
Марш обратно в строя,
и повече да не съм ти чул воя!
Всяка овца да си знае хора!
© П Антонова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодара, Дани, радвам се!