Маестро, искам и аз прима да стана,
в цялата си прелест пред всички да застана,
тон за песен да давам,
солов глас меден загорски да извисявам,
цял хор по мен да припява
по таланта моя да се равнява,
омръзна ми все в тълпата да пея,
групово с всички под команда да зея!
Че ти ако можеше да пееш,
щеше ли в хора да блееш?
Марш обратно в строя,
и повече да не съм ти чул воя!
Всяка овца да си знае хора!
© П Антонова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодара, Дани, радвам се!