МНОГОЦВЕТНА РЕКА
Живота в многоцветна река ме топи,
със палитра от багри рисува.
С вино черно, омайно ме днеска напи,
а си мисля, че в розово плувам.
И невеста в белия-снежен шифон
ме облече... май беше отдавна,
но прибра се без време и този сезон
и момичето в бяло открадна.
Милостива във жълто грейна майка-жена,
млечна гръд за чеда щом отвори,
блеснах пурпурна в мъдрост и така ще стоя
чак до гроба ми, щом се затвори.
Посивяха отскоро натежели коси,
но живота все още не дава,
най-обичния цвят от лилави мечти
да ме ръсне, а после... забрава.
© Милена Христова Всички права запазени