Световете ми бавно се сриваха –
до основи, до очертания...
Снегове милостиво зариваха
многоцветните мои желания.
Презимувай при мен, моя бяла,
босонога, бездомна тъга,
ще те пазя красива и цяла
до дъждовната първа дъга!
Ще те храня от моята болка
и ще пиеш до дъно от виното,
докато не отплуваш доволна,
а душата се слее със синьото!