22 авг. 2013 г., 12:50

Многоцветно

874 0 15

 

 

                                      Световете ми бавно се сриваха –

                                      до основи, до очертания...

                                      Снегове милостиво зариваха

                                      многоцветните мои желания.

 

                                      Презимувай при мен, моя бяла,

                                      босонога, бездомна тъга,

                                      ще те пазя красива и цяла 

                                      до дъждовната първа дъга!

 

                                      Ще те храня от моята болка

                                      и ще пиеш до дъно от виното,

                                      докато не отплуваш доволна,

                                      а душата се слее със синьото!

 

 

            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...