22 авг. 2013 г., 12:50

Многоцветно

873 0 15

 

 

                                      Световете ми бавно се сриваха –

                                      до основи, до очертания...

                                      Снегове милостиво зариваха

                                      многоцветните мои желания.

 

                                      Презимувай при мен, моя бяла,

                                      босонога, бездомна тъга,

                                      ще те пазя красива и цяла 

                                      до дъждовната първа дъга!

 

                                      Ще те храня от моята болка

                                      и ще пиеш до дъно от виното,

                                      докато не отплуваш доволна,

                                      а душата се слее със синьото!

 

 

            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...