17.02.2021 г., 7:56 ч.

Многоцветно 

  Поезия
211 3 9

Светът е спрял и всичко го боли:
главата, раменете, коленете.
От болките дори му се крещи
в минутите на този час завѐтен.

Вселената се люшка за очи,
уплашени от страшната разруха.
Вихрушката помита и руши,
а някой пак напълнил е търбуха.

Последната му хапка е вина,
потънала в зенѝците на Края.
Защо не си признаваме страха,
а винаги в тъмата му блуждаем?

Светът е спрял и всичко го боли.
Участвал е на бягане щафетно?
Поканим ли в живота си мечти –
картината ще стане многоцветна!

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??