През Септември
Още съм топла от лятото.
И косите ми още са дъхави -
от узрялата ръж,
от лавандула и макове.
Още е тънка росата -
спомен от моя сълза
непролята,
преглътната,
кротко избърсана.
Скришом.
Никого да не тревожа.
През Септември
още съм кротка
и тиха,
и щедра...
Преди зимната буря,
преди късия ден,
преди самотния праг.
Тоя златен, златен Септември!
© Мая Тинчева Всички права запазени