2.08.2014 г., 19:03

Мода

795 0 2

 

 

           МОДА

 

 

Пак съ чудъ кво дъ убличъ,

чи секи ден ино и същу

ниможи с негу дъ вървъ,

кугату съм извън ут къщи.

 

Ф къщи айди, можи нещу

потник,късу пънтълончи,

пъ къту е по гурещу

голу гръпчи зъ фъсончи.

 

Сига мудернити съ летни

рокли и пули с кулан

пъ нъ кръкатъ съндълети

бис токчи,ниски,дюстъбан.

 

Пъ чантъ можи квату имъш

мъ зъ придпучитъни е бялу,

щоту се пак не е зимъ

ляту е и слънци е угрялу.

 

И тъмън зъгар шъ си нъпрайш

зъ здравиту било пулезну,

тъка,чи вечи ясну знайш

кво дъ убличеш къту излезниш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...