29.11.2014 г., 21:29

Модерно време

858 0 1

                                                             „В днешно време е трудно да си мъж. Някои се отказаха.

                                                           Не е лесно и да си дама.  Доста дори  и не опитаха.”

                                        

                                                                                                                                               Прочетено в Нета

 

Във днешното модерно време

 настъпи страшна обърквация.

Ех, дяволите да я вземат

проклетата еманципация!

 

Жени със мъжки маниери

сами в живота се оправят

с деца, наука, кариери…

че и ремонти в къщи правят.

 

Работят дамите юнашки,

макар и с крехки рамена.

Редят се храбро на опашки

и плащат сметки до една.

 

А пък във къщи утешават

все безработния  съпруг.

Дори запои му прощават,

не искат да го сменят с друг.

 

То други трудно  се намират…

тъй дефицитна са порода.

И на екрана и в ефира

мъжете в рокли са на мода.

 

Красив и пъстър – сбъркан свят.

А пее се, че бил „за двама…”

Децата,  дето  днес  растат,

на татко си ще казват „ мама”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да си го кажем по нашенски - мнозина от мъжете са женчовци... накара ме да се засмея!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...