15.08.2017 г., 8:13

Модулация

890 4 10

Бе сезон на зрели чувства-

време за наливане на плод.

Сладостта му не пропусна

да попие в моя стар живот.

 

Тичала достатъчно на воля

в своя филм, до главния герой,

все в подкрепящата роля

с мисълта добре да бъде той,

 

радвах се за него с всяка песен.

Звуците долитаха на есен.

С тях създавах си заслон

с птица, корен, цвете, клон…

Виж, получи се добра пъртина.

Сгази себе си. Това отмина,

но светът все още жив е тук.

Позволи му да те снима друг…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Патриция, хубаво го е казала Маргарита Петрова, и още по-хубаво го пее Васил Найденов: "Всичко отминава под това небе, болката отляво - не..." Благодаря Ти!
    Радиола, вероятното е вярно. А и песента (...в друга есен, в друг епизод...) си я бива. Благодаря! Сърдечни поздрави!
  • Така си го "плеснала" това "позволи му да те снима друг", че ме постави в шах! Вероятно идва "друга есен и друг епизод", в който ролите са сменени... Много ми хареса! Поздрав, Лина!
  • Права си, от това боли...много боли!
  • Патриция, напоследък си мисля, че Светът на личните взаимоотношения иска да получи наготово онова, което не е способен да оцени и върне... Така започват всичките аритмии. Благодаря Ти!
  • Замисли ме, Лина....

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...