Мое лято
Колко те обичам, Лято!
Пак градините, полята
къпеш в своя слънчев зной.
Няма време за покой.
Натежал е плод и клас.
Жътва. Свърши ли, тогаз
за почивка иде време.
Бърза всеки да поеме
на море, на планина.
Да потърси хладина...
Ех, отлиташ толкоз бързо,
ала с теб оставам свързан.
С топлите коси от злато,
колко те обичам, Лято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
