22.05.2006 г., 8:59 ч.

Мое Най-Прекрасно Нещо на Света 

  Поезия
1462 0 10

Изминах стотици километри,
а ти пак избяга и се скри.

Изплаках милиони сълзи,
не ми олекна, а все боли и боли.

Забравих коя съм,
защото съществуваш само ти.

Помня само тебе,
а сърцето ми не спира да кърви.

Всяка нощ умирам,
че болката отново победи.

С изгрева се раждам,
за да може пак да ме боли.


                 03.04.2006г.

© Фа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива болка...Хубаво е !
  • !!! Натъжи ме!!!
  • Любовта се дава от бог. Любовта паражда любов. Болката се чувсва и от другия. Намерете начин да се срещнете с този човек. Не е необходимо да говорите за чувствата си. Поговорете като хора. Имайте предвид, че ако не се изяснят нещата, ще страдате и двамата. Ако другият не изпитва нищо, ще го разберете и без думи и може би ще ви олекне и ще се отървете от заблудата, ако е заблуда.
  • Благодаря за коментарите приятели! Наистина много ме боли. Исках да споделя този стих макар, че е много личен. Благодаря ви!
  • Много тъжно и хубаво откровение!
    И въпреки че боли не забравяй да се усмихваш когато утринното слънце те погали
  • Какво прекрасно нещо!
  • Хубаво е стихчето!
  • Прекрасно стихотворение...но е много тъжно
  • "Всяка нощ умирам,
    че болката отново победи.

    С изгрева се раждам,
    за да може пак да ме боли."
    Много болка,но красива!



  • Много тъга!!!
Предложения
: ??:??