22.10.2006 г., 11:41

Мое слънце

1.2K 0 12
Мое слънце, извор на щастие!
В светлината на твоите лъчи,
избуяха надежди - желания,
с топлината на жарки мечти!
Ето, слънце, протягам ръцете си,
улови ги и с дъх ги стопли,
пресуши със ласка сълзите ми,
остани, слънце, в моите дни!
Ще са тъжни без теб небесата ми,
без криле полетели, без смях... 
облаци ще надвиснат в очите ми
ще е тъжно без теб в моят свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...