Oct 22, 2006, 11:41 AM

Мое слънце

  Poetry
1.2K 0 12
Мое слънце, извор на щастие!
В светлината на твоите лъчи,
избуяха надежди - желания,
с топлината на жарки мечти!
Ето, слънце, протягам ръцете си,
улови ги и с дъх ги стопли,
пресуши със ласка сълзите ми,
остани, слънце, в моите дни!
Ще са тъжни без теб небесата ми,
без криле полетели, без смях... 
облаци ще надвиснат в очите ми
ще е тъжно без теб в моят свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...