Моето детство
Оставена бях пред една врата -
една висока бяла сграда...
Имаше много като мен деца,
играеха близо до една ограда.
След време разбрах, че това е моят дом,
че истинско семейство нямам.
Това бе единственият ми подслон,
остава само да се надявам.
Израстнах сред хора много добри -
израстнах с много любов и грижи.
Дойде ден, в който ме осинови,
жена с очи прекрасни... и коси свежи.
Защо мен избра? - попитах я аз. -
Защо на мен се спря? - извиках с пълен глас!
Трудно и бе да ми отговори,
прошепна ми тихо, с половин уста...
Че в сърцето си за мен място отвори,
че Бог пожелал да няма деца.
Сълза се стече от моите очи,
разбрах какво е да си майка...
На някои това живота им вгорчи,
че е постъпка много жалка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Генова Всички права запазени
