Моето дърво
Моето дърво
Дърво самотно – престарял войник,
лицето белег, а снагата рани;
препуска конник пожълтял, велик –
напрегнал мищци корени да брани.
Препуска нощем, в слънчев пек,
запрегнал воля с морни длани.
Мечтите плодни – мигове събрани,
загубил в похода нелек.
Снага разкършил в зноя летен,
със мисъл пролетна – във пепел
да възкреси от стара есен
зелена, буйна тежка песен...
... Сега дървото – стар войник,
за смърт запява, сплита клони.
Настръхнал, гол, със мокър лик
прегорели блянове ще гони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
