26.08.2006 г., 22:17 ч.
Моето дърво
Моето дърво
Дърво самотно – престарял войник,
лицето белег, а снагата рани;
препуска конник пожълтял, велик –
напрегнал мищци корени да брани.
Препуска нощем, в слънчев пек,
запрегнал воля с морни длани.
Мечтите плодни – мигове събрани,
загубил в похода нелек.
Снага разкършил в зноя летен,
със мисъл пролетна – във пепел
да възкреси от стара есен
зелена, буйна тежка песен...
... Сега дървото – стар войник,
за смърт запява, сплита клони.
Настръхнал, гол, със мокър лик
прегорели блянове ще гони.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Снага разкършил в зноя летен,
със мисъл пролетна – във пепел
да възкреси от стара есен
зелена, буйна тежка песен...
Много красив стих! Поздравления!
-
Благодаря ти, Димана. Благодаря ти, Христо.
-
Много хубав стих!!!
Поздрави, Митко!!! -
Благодаря на всеки от вас. Руми, ти си извор за нови поетични имена за мен. Светльо, ние не харесваме целите себе си, не можем да харесваме и целите други. Злати, аз лично не обичам сезона след есента - зиморничав съм, а тогава има твърде малко слънце, но в твоите мнения винаги долавям светла откритост, както и при повечето хора тук. Името ти отива, Злати Благодаря ти за твоето дърво Веси, надявам се напролет заедно да посрещнем птиците, всички заедно.
Поздрави на всички!!!
В -
Хареса ми стихото...
Поздравления!
Приеми едно дърво и от мен
..............................
Дърво с корен съм.
Жилите му дълбоко впити
в земята.
Посрещам уморени птици
в клоните,
плета гнезда при всяко
връщане,
а отлетят ли –
плача на раздяла.
Много бури се люляха
в клоните...
Докосваха ме мълнии,
горях.
Птиците с крила гризяха
болката...
но оживявах и всеки път
и заради корена,
отново се разлистваха
листата.
Ще си остана. Дърво с корен.
Със впити жили в земята.
И за годините – живот,
не ще да търся ,
от птиците отплата. -
Хубаво пишеш, поздрави! Всяка дума в това стихотворение е препълнена със смисъл, благодаря ти за удоволствието да го прочета.
-
Тежък,но изпълнен със съдържание текст.
Поздрав! -
Светослав, какво значи
"Златке, разбира ти главата!"
Всеки има право да изрази мнението си. А да се ухапем е най-лесно. Това не е трудно, но няма смисъл. -
Не ми допадна. Или не го разбрах.
-
"През зимата дървото е смалено.
Но после смях и песен птича
в градините под пролетния свод
се смесват с шепот на листа зелени..."
Филип Жакоте /"из "Сеитбата"/
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дърво самотно – престарял войник,
лицето белег, а снагата рани -
колко много хора преждевременно изглеждат така