Моето дърво
Моето дърво
Дърво самотно – престарял войник,
лицето белег, а снагата рани;
препуска конник пожълтял, велик –
напрегнал мищци корени да брани.
Препуска нощем, в слънчев пек,
запрегнал воля с морни длани.
Мечтите плодни – мигове събрани,
загубил в похода нелек.
Снага разкършил в зноя летен,
със мисъл пролетна – във пепел
да възкреси от стара есен
зелена, буйна тежка песен...
... Сега дървото – стар войник,
за смърт запява, сплита клони.
Настръхнал, гол, със мокър лик
прегорели блянове ще гони.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
